Дългопол го е имало откак има хора на този свят. Сменяли са се имена, етноси, култури, сменяли са се държавности. Нашественици, войни и мор са обезлюдявали селището, което упорито е възкръсвало върху разрушеното. Останки от тракийски могили и римски селища, открити край града, свидетелстват за наличие на цивилизация по тези места още през І - хилядолетие пр. Хр. По археологически данни в северния, по- висок край на днешен Дългопол е възникнало българско селище от времето на Първата българска държава. През Х век е разрушено, а през ХІ век възниква отново с характерните белези на Втората българска държава. Първи писмени сведения за селището са оставили полски и турски пътешественици, минаващи оттук на път за Цариград. Те пишат за тогавашния Еникьой – Ново - село, като за „малък градец”, наброяващ 600 къщи, хан, мост над реката и църква. В гълчаливата чаршия имало 20 дюкяня с абаджии, терзии, налбанти. Подписите на няколко икони, подарени от еникьойци на ченгенската църква, свидетелстват, че в малкия градец е имало железарски и бъчварски сдружения. Будният дух на тези занаятчии се стремял напред, а припреният шум от малките дюкянчета недвусмислено предсказвал, че градецът ще прерасне в град.
Холера, разбойнически банди, войни белязали ХІХ и началото на ХХ век.Старото местно население бързо оредява. Много семейства тръгват на север към Влашко и Бесарабия. На тяхно място идват преселници от с. Аспарухово, бежанци от Чирпанско, Старозагорско, а по-късно и от западните покрайнини.
1969г. е повратна точка за малкия градец. Дългопол е обявен за град. Това е резултат от общия подем на времето и колективния ентусиазъм. Селището се разраства, строят се нови сгради, пътища, създават се нови структури, идват нови хора. На 09 . 09. 1969 г. е връчен ключът - символ на първия град в Камчийската долина.